29.08.2009
За смешната „караница” между Църквата и Мадона
В навечерието на едно благоволително посещение, не мога да се въздържа от коментар. И така - довечера в София ще пее самата Мадона, en personne. Не знам дали „пее” е точната дума. Но така е думата, де... И нашата църква, барабар Петко с мъжете, да не остане по-назад от модните църковни тенденции, вля своите жалки вопли в крякащия жабешки хор на световните бранители на християнски ценности. От което на Мадончето само й се приповдигна още малко рейтингът, бидейки и без това достатъчно височък.
Стоя отстрани, наблюдавам и се подсмивам. Подсмивам се на измисления им сблъсък на ценности. Не мога да взема страна в този така наречен сблъсък, защото това би било все едно да взимам страна в кръволашки бой на питбули, които са впили безсмислено хищните си челюсти един в друг. Мога само да се извърна и да си продължа по пътя, давайки си сметка, че битката не ме засяга и не мога да симпатизирам на никоя от страните.
Какво толкова ги отличава Църквата и Мадона? Толкова ли не е очевадно, че всъщност много повече неща ги сближават Тези Двете, отколкото ги отличават?! Ами че да погледнем какво всъщност прокламират те по едничката тема, която ги обединява, а именно женската? Аз не виждам особена разлика – и двете пропагандират Жената като Еманация на половия й орган. В единия случай това е страдалческата майчина утроба, в другия случай това е разгулната всемогъща вагина; приликата ще ти извади очите, ако поне малко си навикнал да мислиш... Всъщност и Църквата, както и Мадона не могат да преодолеят жената отвъд нейната сексуална същност. И Църквата, и Мадона възприемат Жената като модел на житейска реализация единствено посредством нейния секс – в единия случай като единствен excuse за съществуването й се изтъква нейната мисия „да зачева и ражда в мъка”; в другия като единствена възможност за успешна реализация в мъжкия свят, който населява се пропагандира арогантната сексуална разюзданост. Жената-вамп, жената-ненаситна сексуална хищница, жената, която властва с пълна сила над мъжете чрез своя полов орган, който „имаше девет живота” или нещо подобно,... цитирам по спомен от някакво прехвалено и over-advertised „литературно” произведение на въпросната дама.
Е, съжалявам, не виждам никаква кауза, за която си струва да се застъпиш в този жалък спор. За мен Мадона не е нищо повече от една съвременна продължителка на многовековната тенденция на поставяне на бариери в човешкото съзнание. Посредством „успешния” си модел на поведение, тя успява да убеди хиляди млади същества, че единственото важно нещо за успеха им е да поддържат половия си орган в добра спортна форма, защото една жена няма какво повече да иска и да очаква в света на мъжете, от това да ги владее сексуално. Така си е било от времето на хетерите и одалиските, така следва да си остане вовеки веков. Всеки да си знае мястото. Изобщо ... замислям се дали Църквата не прави умело прикрита реклама на Мадона, криейки се зад смешни фрази. И давайки си сметка, че за да поддържа вековното статукво, има нужда от една модерна метаморфоза, от едно маскирано перефразиране на „старата песен на нов глас”, а именно приказката за коварната и порочна Ева, за наивния доброват Адам, за змията, за ябълката и всичко, което последвало за наказание... Срещу този АБСУРД, ХИЛЯДОЛЕТНО ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАН И БЕТОНИРАН ОТ ЦЪРКВАТА В СЪЗНАНИЕТО НА ПРОСТОЛЮДИЕТО, ПЪЛНЕЩО АРЕНИТЕ/СТАДИОНИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ (така че и самите жертви да повярват в своята полово присъща предопределеност и ограниченост по рождение), стоят милионите съвременни жени, които живеят живота си на ХОРА. Те мислят, говорят, работят, пеят (ама истински), спортуват, забавляват се (без показната арогантност и робуване на всемогъщия Скандал), пътуват, творят, развиват се, правят изобретения, партнират си с останалите ХОРА (без значение на пола), понякога правят секс и раждат деца, но без да търсят начин да владеят хедонистично чрез едното или да изкупуват Евини грехове чрез другото, а изпитвайки естественото човешко удоволствие от Партньорството и Родителството, наред с всички останали човешки удоволствия...

Цъквата и Мадона – да... Двете страни на един и същи медал! Нека се ръфат – забавно е. Архаични напъни на две дърти курви, които си оспорват правото на Мадам в Големия Вселенски Бардак.
Е, да му мисли клиентелата на Бардака.
За щастие животът е неподвластен. И прекрасен в своето многообразие.  Може да си позволи да бъде снизходителен :-) към Догмата и Глупостта.