Освободените жени - едно удобно клише в мъжкия свят, който населяваме...
Задавали ли сте си въпроса какво точно им е освободеното на тези жени и всъщност -  свободни ли са те? Кои са тези така наречените "освободени" жени?  И за колцина от тях сте чували, че са щастливи извън подиума, сцената, светлините на прожекторите?
Мария Шнайдер. Една "освободена" жена. Снимала се в един от най-"разкрепостените" филми на 20 век - "Последно танго в Париж". Един филм, който променя изцяло живота й и я прави тотално нещастна завинаги. Слуховете твърдят, че след този филм, едва 19-годишна, тя обръща резбата и тотално отвратена, никога повече не поглежда истински към мъж. Изобщо не бих се изненадала! Ето реплики от едно от последните й интервюта, свързани със знаменития  филм на Бертолучи:
"Исках хората да ме разпознават като актриса, не като секссимвол или гола повлекана."
"Почувствах се толкова унижена! Дори имах усещането, че ме изнасилиха. И Брандо, и Бертолучи. Добре че стана само с единствен дубъл. Марлон нито ме утеши, нито ми се извини след снимките."
Е, какво ще кажете за "освободеността" и "разкрепостеността" на жените?  Аз бих казала, че въпросното понятие не е нищо повече от долен мъжки цинизъм. Едно понятие, наложено от мъжката конюнктура, която много обича да припознава в красивите жени своите най-добнопробни очаквания, а част от тези очаквания се изразяват в дълбоко присъщата на самите тях порочност, която обаче винаги са се опитвали (още от Библията и отпреди нея) да приписват инициално на жената. И как иначе? Мъжът не е развратник, и дума да не става, той е жертва на жената-вамп, на "лошото" момиче, на "освободената" жена, така да се каже...
Нищо ново под слънцето - от постулата за Адам и Ева - все същата история. Коварната и развратна жена, която изкушава и погубва горкичкия невинен мъж...
Сега наскоро прочетох друго интервю - със Силвия Кристел - актрисата, изиграла Емануела във филма на Жюс Жакен. Появила му се само по перли още на кастинга и той ахнал. Такава "освободеност" видите ли, само откъм Холандско е можела да се пръкне по онези времена, началото на 70-те. Не му оставила никаква алтернатива. Получила ролята отмах...
Какво научавам от прочетеното - Успехът разрушава интимния й живот (тя е едва на 22!), мъжете се дистанцират, ...любовниците се оказват ухажори, които я изоставят бързо. Двата й брака са пълен провал, оставят я сама и нещастна. Алкохол, наркотици, самота, разболява се и се лекува от рак... Ето това донася "освободеността" на Силвия Кристел. Да усетихте свобода, щастие?!
И още нещо научавам за нея - много съществено. На 14 години заварва баща си с любовница в хотелската стая, после той напуска семейството. За мен, без да съм психиатър или психолог, нещата са ясни. Така наречената женска "освободеност" всъщност е нещо много просто - тя е едно огромно усилие да се посрещнат очакванията на мъжете, да се задоволят тези очаквания, да избягаме от съдбата на изоставената ни майка, да се впишем в ролята на печелившата курва от хотелската стая, отмъкнала ни най-голямото съкровище , отнесла най-ценния трофей - нашия единствен и любим татко... За да не ни се случи това никога повече, ние сме готови да се превърнем в курви, тъй като сме осъзнали, че тази роля е единствената печеливша в света, който населяваме... Ето това е така наречената женска "освободеност" на Силвия Кристел. И се доказва от репликата й относно удоволствието пред камерата "Защо трябва да е истинско, щом е достатъчно добре, когато го симулираш?" (!?!!?!?!)
...Аз всъщност, тъпото, неосвободено парче, подозирам, че съм изпитала много повече оргазми в живота си от Силвия Кристел.  ...Защото на Силвия Кристел и на другите като нея не им е важно да им е гот, важно им е да са много добри и убедителни в креватните си изпълнения, да задоволяват високите очаквания и да се преструват майсторски. А ако искаш да ти е гот - не трябва да ти пука за нищо друго освен за теб самата. И ако на теб не ти е гот - нека той го знае, какъв е проблема?
Какво друго за освободените жени? Мерилин Монро? Бриджит Бардо? Елизабет Тейлър? Не им завиждам на освободеността. Мъка ми е за тях, смятам, че акценът в живота на тези жени не е освободеността, а тъкмо напротив - робуването на догмата, че успялата жена е красива мръсница, която умее добре да се преструва и лъже.
Да ви кажа ли сега кои са моите "освободени" жени, идоли и примери за подражание? Това са жените, които са си позволили да се вслушат в себе си, бидейки уверени в собствените си таланти, интелект и желания! Жените, които през целия си съзнателен живот са правили и продължават да правят онова, което сърцето и душата им диктува. Такива жени обикновено също така са и обичали, но при все това, обичта към мъжете не е била единственото им амплоа, а само част от многообразието на живота.  Такива жени са художничката Софонисба Ангуисола, писателката Агата Кристи, журналистката Ориана Фалачи, фогографката Алесандра Сангинети, алпиниската Надя Фадига и хилядите нормални жени, които имат смелостта да следват живота си и никога да не се лигавят, преструват и лъжат в интимните си взаимоотношения! Защото  - знае се - лъже, лигави се и хитрува по-слабият. Докато жените го правят, те ще продължават да бъдат третирани като слаб пол. Или поне онази част от тях, която си го заслужава!