Въпреки че открай време в съвременния свят са наложени двойните стандарти, те рано или късно винаги се обръщат срещу факта на своята неестественост. Когато преди месеци на о-в Лампедуза пристигаха стотици тъмни субекти от Африка, заедно със своята религия, със своите културни различия и трудови не/умения, всички големи политически лидери на Европа (с изключение може би на някои скромни  изоквания на Саркози)  предателски мълчаха, защото прословутата политическа коректност, демек лицемерие, им го налагаше... Пуснаха ги на воля из нашия и така вече изтерзан от паразитни болести континент, с тайната надежда, че организмът му за кой ли път ще преглътне заразата и ще намери начин да продължи да живее... Никой не се сети да привлече църквата, а и самата тя в лицето на всемогъщия и сравнително наблизо отстоящ Ватикан се спотаи като пръдня в гащи. Никой не си и помисли да организира един християнски лагер например, където всеки пристигащ да бъде мотивиран къде со кротце, къде со благо, да изоставя неприсъщата за Европа агресивна религия и да се "хармонизира" с реалността, към която се е стремил неистово и в крайна сметка се е добрал по море с най-сетните си сили... Не мисля, че е невъзможна мисия. Напротив. Но за целта се изискваше огромно мъжество, кураж, революционен подход в мисленето и най-вече - искрена загриженост за културното оцеляване на нашата застрашена цивилизация. И на всичкото отгоре - обединен, единен подход на европейските лидери. Също като
знаменитата битка при Лепанто в Коринтския залив, където през 1571 - най-после уплашени от прекалено дълго проточилото се могъщество на Османците, застрашаващо да превземе Средиземноморието, и най-накрая загърбили дребнавите си "вътрешни" борби, народите от европейския християнски свят ОСЪЗНАВАТ че трябва да се обединят в решителна битка срещу воините на султан Селим II, ако искат да запазят християнската цивилизация на своя континент.
През 1570 година османската империя тръгва на поход за завладяването на Кипър, Испания и Италалия и има всички шансове да го направи тъй като има силна морска флота, а християнските държави са малки, разпокъсани, воюващи помежду си за надмощие. Тогава Рим, в лицето на тогавашния папа Пий V успява да обедини християнските сили под името Свещена Християнска лига, в която взимат участие Испания, Малтийския орден и всички разпокъсани италиански републики (Венеция, Генуа, Парма, Папската област и т.н.). Успяват да изправят насреща на турската мощ също такава обединена, европейска сила - според историческите данни едни срещу други са се изправили по 80-90 хиляди воинa. Битката при Лепанто е повратна точка в отслабването на Османската империя, там османаска Турция претърпява първото си голямо фиаско от християнския свят. И благодарение на тази битка нас днес ни има. Има ни като христианска цивилизация, с всички символи, образци, шедьоври на изкуството, литературата, музиката, архитектурата, науката, техниката и всички останали световни достижения, които биха били невъзможни, ако Селим II беше победил Свещената Христианска лига в 16 век и беше завладял Европа. Помислете за това, преди да съдите Андерш Брайвик. Той е садистичен убиец, но ако беше мюсюлманин, имам чувството, че много по-лесно щеше да бъде преглътнат от широката християнска публика в Европа. Един вид - отново на мюсюлманите им е позволено всичко - да убиват, да насилват, да бъдат агресивни, да налагат грозните си и нехарактерни за Европа символи навсякъде, където си пожелаят, а на християнина Андерш това право му е отнето по силата на неговата религия, чийто основен символ е себепогубващият алтруизъм!.
И така - ако сред вас все още има такива, които не искате да признаете застрашеността на нашата цивилизация - или не сте ходили във Франция, Германия, Холандия, дори Италия,... или сте невероятни лицемери и щрауси. За сведение - щраусът е едно такова животно, което си крие главата в пясъка пред всяка задаваща се опасност...